Много ми се искаше да изтупам блога от дебелия слой прах и да го проветря от аромата на нафталин с нещо ново и интересно. Като цел си бях набелязал статия за новия „влак“ на БДЖ „Бургас Уикенд“.  От доста време исках да го пробвам, а в нета не можах да открия нещо писано от „простосмъртен“ (да се разбира нормален човек, различен от журналист целящ не да пише новина, а нещо полезно и информативно за всички). Желанието ми да го пробвам бе съвкупност от следните фактори:

  1. Удобно разписание – тръгва всеки петък от София в 15:00 часа и е в Бургас около 21:00 часа, а наобратно тръгва в неделя от Бургас в 15:20 часа;
  2. По-евтин е от автобуса – двупосочен билет струва 28 лв., а с автобус излиза между 35 и 45 лв.;
  3. Добра реклама и обещания за качествена услуга;
  4. И най-важното, особенно през август, няма трафик!

За съжаление, не можах да го пробвам, така че тази статия ще отрази смесените ми чувства спрямо БДЖ.

„Пътуването“ започна с посещение на бюро Рила (отстрани на Централна поща), което е доста близо до офиса и спестява ходене до Централна гара. Липсата на климатик имаше определено отражение върху мотивацията и желанието за работа на служителките. Купих си двупосочен билет, но за съжаление не можаха да ми запазят място за връщане, понеже имали само определен брой места за продажба. Обясниха ми, че на гарата в Бургас трябва само да си заверя билета с място за връщане и да заплатя такса от 50 стотинки. Последва бърз телефонен разговор с гарата в Бургас, където ме увериха, че има места (което ме зарадва имайки предвид факта, че това беше уикенда на Spirit of Burgas). В последствие изскочи възможността да пътувам с приятели с кола в петък рано сутринта. Идеята ме поблазни, тъй като така щях да имам цял петък в Бургас да се видя с родители и приятели, а и да дремна малко, за да съм готов за партито на Armin van Buuren (най-уникалното нещо, на което съм бил досега!). След телефонен разговор с бюро Рила стана ясно, че е възможно да върна билета и да ми бъдат възстановени парите (с 10% неустойка, или 25.20 лв.), а цената на еднопосочен билет е 21 лв. Тъй като разликата беше почти никаква, реших да не се занимавам, а да си пътувам с приятелите, а в неделя да си пътувам с влака (определено не исках да пътувам с кола в неделя към София!). В петък рано сутринта отидох до гарата, за да си запазя място. Оказа се, че места няма?! Опциите бяха 2: или да пътувам с обикновения експрес или да започна процедура по рекламация и връщане на билета (което най-вероятно щеше да означава борба с вятърни мелници). С голяма доза недоволство се съгласих с първата опция.

Дойде неделя и часа беше 15:20. Имаше 20 мин. до тръгването на влака и започнах да си търся вагона и мястото. Оказа се старо немско и доста горещо вагонче. Надеждата за наличие на работещ климатик, беше налудничева, но все пак я имаше. Думите на минаващата контрольорка „Климатик няма“ бързо изпратиха надеждата ми на едно по-добро място. Пътуването мина почти на крак до някой от широко отворените прозорци, с леки паузи за смяна с някой друг добре „маринован“ пътник („все едно съм в микровълнова на колелца“ ме разсмя много когато го чух от някой във вагона). Всичко имаше доста „соц“ привкус – освен самия влак, така и многото стари и изоставени сгради от едно време покрай, които минава влака. Пътуването продължи почти 6 часа (колкото и рейса) и беше безаварийно. Имах достатъчно време за размисли…

Въпреки негативния ми тон, аз харесвам пътуването с влак. Самия звук, живописните места през които минава влака, малките гари на които те чака някой чичо или леля с червена фуражка и все едно те поздравява са все неща, които събуждат някаква тръпка дълбоко в мен.

В същото време обаче (като изключим недоволството) ми беше и тъжно, как е възможно такова безхаберие и неподдържане на един от символите на една държава – нейните железници. Ако състоянието на железопътният транспорт, е пример за състоянието на една държава (да не се бърка със страна), то тогава спокойно акронима БДЖ следва да значи Българската Държава е Жалка. Докато в другите страни железопътният транспорт е в прогрес, то у нас той е оставен на доизживяване. Много бих искал, при споменаването на думите влак, БДЖ, железопътен транспорт и прочие, образите които изплуват в съзнанието на човек да пораждат чувство за сигурност и удоволствие, а не на присмех и снизхождение.

На гара Пловдив след като видях една от новите Siemens мотриси (които така и не разбрах дали са дизелови или електрически), се зачудих защо се купуват модерни влакове за къси разстояния (до колкото знам пътуват от Пловдив до София и от Перник до София)? Едно време експресите до морето са били едни от най-елитните и престижни влакове (за железничарите си е било чест да ги карат или така поне беше споделил един от тях във една статия), а сега за тях не се прави нищо. Не трябва ли именно те да се ползват с повече привилегии, бидейки експресни влакове и като цяло най-качествената услуга на БДЖ (ако съдим по градацията експрес -> бърз -> пътнически влак)? Без да искам да звуча параноично, но дали наистина зад „буксуването“ на железницата се крие и лобистки натиск (пр. фирмите за автобусни превози)? В гнева си след заверката на билета, се зачудих какво ли ще стане, ако БДЖ бъдат приватизирани? Дали и те като БТК ще се развият в положителна посока?

А може би точно в старите влакове, преминаващи покрай стари гари и сгради застинали във времето, се крие романтиката, която толкова ми допада… Може би и само времето ще покаже…