За къде сте се разбързали?

Вашият коментар

Днес беше един от онези дни, в които получаваш различни примери за едно и също нещо. В конкретния случай – за къде се е разбързал света? Като започнем с момчето, за което беше толкова важно да си говори абсолютни глупости с приятел по телефона, на висок глас, в тролея. Това разбира се не можеше да изчака. Продължаваме с офиса, където фрази като „е защо не е готово?“, „защо още не е свършено?“ са нещо нормално. На път за вкъщи, гледайки как младо момиче си пресича съвсем невъзмутимо на червен светофар, отговяряйки с мазон тон на въпроса на приятелката си „Ти нормална ли си бе?“ с „Писна ми да чакам!“. Четейки в Twitter за новата услуга на Google, която ти вади резултати преди още да си написал точно какво търсиш (тук незнам защо, но се сещам за Google Toilet – http://www.youtube.com/watch?v=hrontojPWEE) И така нататъка… Все примери показващи нагледно, че у хората не е останала капка търпение и като цяло искат всичко на момента. За къде сте се разбързали? Живота е кратък факт, но все пак достатъчен за всичко. Малко неща наистина са на живот и смърт, всичко останало може да почака. Като цяло почти всяко нещо, за да е хубаво и качествено му трябва време – хубавото вино, узрялото сирене, разработения двигател на кола, а дори и една диета или тренировка.

Тогава за къде са се разбързали всички? Пътя на всички ни е един и същ и рано или късно ще стигнем там, а от цялото това бързане и напъване или ще се на***те или ще се изнервите. Хубавите неща си стават без излишно юркане. Ето някой от „хубавите“ продукти на юркането – fast food (ооо да определено свестява време, ако целта е да напълнеете), всякакви медикаменти с които след 1 седмица сте като финаданка (и със разбито здраве) и много други. Както е тръгнало очаквам скоро да измислят начин децата да се раждат по-бързичко (все пак 9 месеца ехееее какви са тези разхищения на време), а може би и нови цианкалиеви хапчета (така и така ще умрете един ден, защо да чакате). И така нататъка…

Като за край хареса ми тази снимка на моя колега Илиан, който в момента е в Япония – приканваща, иначе хич не забързаните роботчета там, да не бързат… Ако можехте да избирате, какво бихте избрали:

1. Да сте вечно бързащ, получаващ всичко сега и на момента, но за сметка на това да не Ви стига времето за нищо поради всички тези неща, които са толкова спешни;

2. Да си работите, но умерено (и утре може да се свърши работата), но за сметка на това да сте щастлив и да се наслаждавате на живота, на нормални обороти;

Кой според Вас е по-щастлив – един грък(испанец) или един японец?

Драги ми нерваци и бързаци, дори на Бог са му трябвали 6 дни, за да сътвори света, така че се успокойте и се наслаждавайте 🙂

Advertisements

„България – Туризъм като на магия“

2 Коментари

Тъй като вдъхновението ми дойде от новите рекламни клипчета с цел повече туристи в България, който не ги е гледал, хайде с мишката клик с левия бутон тук

Бидейки човек, които харесва страната си (и не толкова държавата), а и като морско чадо, темата за туризма не ми е безразлична. След като изгледах новите рекламни клипове за България, останах със смесени чувства (малко като във вица) и реших да драсна няколко думи по този повод. Вероятността, да говоря преобладаващо за морето е напълно случайна 🙂

Официалното мото на рекламата е „България – магията живее тук“.  До тук добре, ама каква магия бре братче? Тъй като в българският туризъм нещата някакси продължават да вървят, противно на нормалната логика, мисля че по-скоро „България – туризъм като на магия“ е по-подходящо. Първо мисля да се спра на самите реклами, а след това отново над тях, но поставени в контекста на туризма ни.

Новите клипчета определено са направили крачка напред в положителна посока. Но като се има впредвид предишното „нещо“ наподобяващо интерактивна търсачка, носещо глупавото мото „Bulgaria – easy to find:)“ (за съжаление не мога да намеря в нета клипчетата за илюстрация), такова постижение не е кой знае какво. В графа „еволюция“ новите реклами определено са се справили, но уви само до там. Ако от тях се махнат няколко кадъра на реални български забележителности, както и последния с логото и надписа Bulgaria, то те спокойно биха могли да се използват и за други държави (единствено клипа за културен туризъм е приемлив). Ако някой не знае как изглежда България (каквито и ще са доста от хората, които ще гледат рекламите), най-вероятно ще повярва, че това, което гледа е България. Но тъй като аз и ти, знаем как изглежда, знаем колко е красива и точно за това се чудим защо са използвали някакви клише кадри. Тъй като едно време туристическите реклами на Индия, бяха ми направили силно впечатление ги прилагам (тук и тук) за сравнение. Жалко е, че този път традиционното оправдание „еми пари няма“ не важи и отново за съжаление е на лице нещо посредствено. Явно отделените 7 млн. лева вместо да бъдат използвани за нещо наистина качествено, се е подходило с мисълта „абе тука има едни пари дето трябва да се изхарчат“. Или пък причината е, за да излезе по-евтинко и да може да се спести някое евро в личните касички за черни дни?

Проблема става по-голям, когато новите реклами се разгледат в контекста на българският туризъм като цяло. Една реклама, за да не е куха и залъгваща тя трябва да е ясно определена и насочена към определена целева група (колко много думи трябват, за да се избегне „таргетирана“). А това определено е трудна задача поради факта, че в момента нашият туризъм се лута  между стари и нови стандарти за качество. Най-важното е да не се залъгваме, а да преглътнем горчивата истина, че сериозно си развалихме и морския и зимния туризъм. Презастрояване, сериозно изоставаща инфраструктура, аматьорски персонал и високи цени. Тази действителност за съжаление не е тайна и за голяма част от чуждестраните туристи, а лошата реклама предавана от уста на уста (или чрез различни online начини) е нещо, което трудно може да бъде спряно. С други думи, колкото и да ти е лъскава витрината, скъсани обувки трудно ще продадеш.

Преди да се наливат пари в реклама е добре да се обърне сериозно внимание на рекламираният продукт. Лично виждам много голям потенциал в спа и културният туризъм. Но е много важно те да не последват начина на развитие в морските и зимни курорти. Не искам да защитавам комунизма, но определено след като изгледах филма на bTV „Бетонни градини“, по онова време са разбирали много повече от качествен туризъм отколкото сега. Подобно развитие бих сравнил с преход от гурме магазин към „Кауфланд“. Дано деградацията, която засегна зимния и морския туризъм (особенно морския в лицето на Слънчев бряг), да е обица на ухото и да напомня какво не трябва да се допуска в спа и културният туризъм.