Каква демокрация, какви 5 лева?

2 Коментари

Демокрацията казват е най-добрата форма на управление, измислена от човечеството до момента. И най-вероятно е било така по времето на Древна Елада. Днес за съжаление ситуацията е малко по-различна. Тъй като истината обикновено горчи и може да развали величествения имидж на хората на върха на социалната пирамида, тя трябва да бъде украсена и овкусена, за да може да бъде преглътната лесно и най-вече на драго сърце от консуматорите (да се разбира народа).

Да използваш една или няколко благородни идеи, за да прикриеш истинските си намерения може да се онагледи със следния пример. Ако сравним истината с лайно на тротоара, което трябва да вземеш в ръка и изхвърлиш, имаш 2 варианта: 1. Хващаш го директно с ръка и в резултат на което се омазваш и омирисваш сериозно. 2. Вземаш салфетка с която го обираш и по този начин ръката ти остава чиста. Демокрация, човешки права, защита на мирното население, борба с агресор, предотвратяване на конфликти и т.н. и т.н. … Все удобни салфетки за прикриване на цапащата и миризлива истина.

На 19.03.2011 в 18:45 започна операция „Зората на Одисей” – поредната парадна офанзива от зашити заедно салфетки, криещи грозното чудовище отдолу. В типичен Холивудски стил имаме добър герой (Коалицията), който като един истински рицар с блестящи доспехи идва да победи лошия (Кадафи). А медиите като едни сервилни бардове възпяват добрия и хулят лошия.

Кадафи казвате, че е ксцентричен и налудничав и от него нищо добро не може да се очаква. И Джордж Буш Младши не беше роза за мирисане, ама остана 8 години на власт и никой не го свали от власт. Но да се върнем на Кадафи, чудовището „което упражнява систематичен терор над мирното население на страната”. Колкото пъти гледах репортажи за въпросното „мирно население”, то все беше с автомати и се возеше в пикапи със зенитни установки монтирани на каросерията и като цяло от него лъхаше едно такова неописуемо желание за мир.

Страните от коалицията били силно загрижени от случващото се в Либия и по-специално от насилието срещу „мирното” население. И като сте толкова загрижени, драги ми страни от Коалицията, защо не се намесихте още в началото на конфликта? Защо чак когато представителите на въпросното „мирно” население почти изгуби позициите си, вие се намесихте? Хмм, възможно ли е да не сте неутрални и да вземате страна в този конфликт? Но какво говоря, надали това е истина, просто администрацията в Съвета за сигурност (като всяка една държавна администрация) е бавна и тромава и затова сте се забавили.

Но да се върнем към всички онези благородни и гръмки каузи, които според Коалицията, Кадафи е погазил и трябва да бъде спрян. Чудя се дали той е единствен? Хмм, незнам защо се сещам за Зимбабве и Северна Корея. Дали защото и там има едни хора, които доста грубо се отнасят със своето мирно население? Но защо ли на тях не им се обръща такова внимание? Кой каза петрол?!

Дааа, по някаква случайност Либия има петрол. И то много! И то един от най-хубавите в света! Дали това обаче има някакво значение? Дали тези черни петна, които избиват на места по салфетките са от петрол? За целта нека да погледнем каква е ситуацията в други страни в които има петрол.

  • Нигерия: Богати залежи напетрол, сериозно експлоатирани от чуждестранни корпорации. Мирното население в страната е систематично малтретирано от върхушката. Но какво значение има това, нали лидерите на страната са достатъчно послушни и обслужват интересите на корпорациите.
  • Страните от Залива: Един от основните източници на петрол, управлявани от тоталитарни монархии, държащи мирното си население послушно и без много права и свободи, но за сметка но това пък обслужващи корпоративни интереси без възражения.
  • Ирак: Богати залежи на петрол и достатъчно сервилен лидер. Изведнъж обаче се оказа, че този лидер май имал химически и дори ядрени оръжия! Определено опасност за демокрацията и затова трябваше да бъде свален. Хм, а дали причината е, че е спрял да бъде достатъчно сервилен? Надали, все пак химически и ядрени оръжия!!! Какво? Всъщност нямало такива?! Хмм….

Три малки примера, от които някак си оставам неубеден, че точно неспазването не демократичните ценности са проблема. Дали това е така, понеже в случая те са просто въпросните салфетки?

Уважаеми страни от Коалицията, интересно ми е, щом сте толкова уверени и мотивирани в своите цели (целите, които изкарвате на преден план по медиите), защо не се намесите по старомодния начин – със сухопътни мироопазващи войски? А вместо това като едни страхливци бомбандирате нощем от въздух и море? Защо ли на езика ми стоят Виетнам, Афганистан и Ирак? И там уж се намесихте със същите благодорни мотиви, ама нещата май не се оправиха. Даже май се влошиха допълнително.

 

Уважаеми г-н Саркози,

Уважаеми г-н Камерън,

Тъй като сте силно мотивирани да защитите демокрацията в Либия, готови ли сте за възможността Европа да се окаже със втори „мирен” и „процъфтяващ” Ирак на юг от границите си?

Лично се надявам либийския народ да се обедини около лидера си, а той както  Хо Чи Мин преди 50 години, да накара Рицарите на Демокрацията да вземат това, което искат, но без салфетки и това да стане ясно на целия свят. Всички да видят как едни благородни цели се използват като параван за агресивна намеса във вътрешните работи на една страна, за постигане на на други не толкова благородни.

Либия не се предавай, Кадафи натрии им носа!

Advertisements

Патриот за един ден

Вашият коментар

Днес един по един приятелите във Facebook си сменят снимките с националното знаме и пускат я патриотични изказвания я качват link към химна в YouTube. С други думи патриотизъм на талази се лее ли лее. И този повод ме накара да се замисля над две неща…

Защо само на 3-ти Март, като един дебел летаргичен мечок, патриотизма се събужда в нас? Защо през останалите 364 дни сладко си подремва, без никакво намерение да се събужда? И защо точно на този ден се събужда? Дали не е специален сорт цвете, което разцъфва само веднъж годишно? За съжаление не е и най-вероятно ако не беше цялата церемониалност, щеше да бъде поредния, с нищо по-специален от другите дни. Колко от вас отдават почест на деня, в които е избухналнало Априлското въстание? И колко от вас знаят датата?

Патриотизма се крепи на символи, а страната ни е пълна с такива! Богата и повратна история, паметници на културата, природа, красиви хора, прекрасна кухня и т.н и т.н. Но за съжаление хората са забили поглед пред носа си и до там. Да, сега там пред него е мрачно, неуредено, бедно и силно подтискащо. И ще продължи да е такова ако не отместим погледа си и не погледнем наоколо и видим какво ни заобикаля, а след това да погледнем и назад, за да видим къде сме били. „Никога няма да бъдем това, което сме били” ще кажат доста и може би ще са прави, защото за тях чашата е наполовина празна. Може и да не станем отново страна на три морета, но сме били и трябва да се гордеем с това. Постижения като това, може и да не се върнат, но важен е факта, че са се случили и ако всяка страна има списък с постижения, то нашия опрделено има много отметки. Но да се върнем на символите.

Нека не отиваме по-далеч, а да погледнем съседна Гърция. „Велика цивилизация” със сигурност в един глас ще кажат много. И ще са прави. Факта е неуспорим, но важното е друго. За разлика от нас, те са издигнали в култ символите на своето величие! И независимо колко разрушени са, те карат хората от цял свят да онемяват, а гърците да се гордеят. Защо при нас не е така? Да не би да нямаме богато културно наследство от световна величина? Да не би да нямаме богато културно наследство от национално значение? Имаме предостатъчно и от двете и може би в това е проблема. Изобилието ни е разглезило и не го ценим изобщо. Нека оставим икономическата облага от такова богато културно наследство на страна, понеже надали тя e движeщата сила при гърци, италианци, французи и т.н. Чувството за национална гордост… чувство, което не познава бедност и богатство. Силно се съмнявам един французин да се чувства повече или по-малко горд от факта, че е французин в добри и лоши времена за страната му. Да Франция вече не е онази силна страна, чиято дума тежи на световната сцена. Да Франция по-скоро преглъща горчилката от бившите си колонии, а не обира каймака от тях както преди. И все пак хората там се гордеят от факта, че са французи.

Очевидно доброто или лошо икономическо състояние на държавата и хората й, не е водещо. Символите са си там, в добро или лошо, в студ или пек. Те са истинските източници на национална гордост, към които трябва да гледаме в трудните моменти, когато се колебаем. Но и за които трябва да се грижим и съхраняваме. Но в глупостта си сме по-склонни да ги затрием отколкото да се променим и да ги запазим. Пример близък до мен – Старият Несебър. Град създаден преди 2600 години. Град изграден върху история и паметници. Град заринат с алчност и евтини сергии. Град, чийто жители предпочитат да извадят от ЮНЕСКО, но да не променят начина си на живот. Тогава когато символите от нашата велика история, станат извор на ценности и национална гордост, живота на хората ще се промени. Не е задължително да стане по-богат или по-беден, но ще стане по-горд. И като си говорим за ценности, преминаваме към втората мисъл, която ми се върти в главата.

3-ти Март! Ден, в който си спомняме велики хора от историята ни – ханове, царе, възрожденци, революционери… Хора, почувствали се горди от националното ни богатство и направили много за страната, която са обичали. Дали ако всички тези хора можеха да видят страната, за която са направили толкова много, сега в цялата и „прелест“ щяха да направят това, което са направили? Преди време четях някакъв форум, в които отново се оплюваше страната и как навън е по-добре. Последния коментар гласеше: „Какво ли щеше да бъде ако и Левски мислеше като вас и беше емигрирал?”

И като за финал – 3ти Март и 4ти Юли. Две различни дати, но с еднакъв повод. Истинската разликата обаче е в начина на почит към деня.

Да живее Майка България!