Днес един по един приятелите във Facebook си сменят снимките с националното знаме и пускат я патриотични изказвания я качват link към химна в YouTube. С други думи патриотизъм на талази се лее ли лее. И този повод ме накара да се замисля над две неща…

Защо само на 3-ти Март, като един дебел летаргичен мечок, патриотизма се събужда в нас? Защо през останалите 364 дни сладко си подремва, без никакво намерение да се събужда? И защо точно на този ден се събужда? Дали не е специален сорт цвете, което разцъфва само веднъж годишно? За съжаление не е и най-вероятно ако не беше цялата церемониалност, щеше да бъде поредния, с нищо по-специален от другите дни. Колко от вас отдават почест на деня, в които е избухналнало Априлското въстание? И колко от вас знаят датата?

Патриотизма се крепи на символи, а страната ни е пълна с такива! Богата и повратна история, паметници на културата, природа, красиви хора, прекрасна кухня и т.н и т.н. Но за съжаление хората са забили поглед пред носа си и до там. Да, сега там пред него е мрачно, неуредено, бедно и силно подтискащо. И ще продължи да е такова ако не отместим погледа си и не погледнем наоколо и видим какво ни заобикаля, а след това да погледнем и назад, за да видим къде сме били. „Никога няма да бъдем това, което сме били” ще кажат доста и може би ще са прави, защото за тях чашата е наполовина празна. Може и да не станем отново страна на три морета, но сме били и трябва да се гордеем с това. Постижения като това, може и да не се върнат, но важен е факта, че са се случили и ако всяка страна има списък с постижения, то нашия опрделено има много отметки. Но да се върнем на символите.

Нека не отиваме по-далеч, а да погледнем съседна Гърция. „Велика цивилизация” със сигурност в един глас ще кажат много. И ще са прави. Факта е неуспорим, но важното е друго. За разлика от нас, те са издигнали в култ символите на своето величие! И независимо колко разрушени са, те карат хората от цял свят да онемяват, а гърците да се гордеят. Защо при нас не е така? Да не би да нямаме богато културно наследство от световна величина? Да не би да нямаме богато културно наследство от национално значение? Имаме предостатъчно и от двете и може би в това е проблема. Изобилието ни е разглезило и не го ценим изобщо. Нека оставим икономическата облага от такова богато културно наследство на страна, понеже надали тя e движeщата сила при гърци, италианци, французи и т.н. Чувството за национална гордост… чувство, което не познава бедност и богатство. Силно се съмнявам един французин да се чувства повече или по-малко горд от факта, че е французин в добри и лоши времена за страната му. Да Франция вече не е онази силна страна, чиято дума тежи на световната сцена. Да Франция по-скоро преглъща горчилката от бившите си колонии, а не обира каймака от тях както преди. И все пак хората там се гордеят от факта, че са французи.

Очевидно доброто или лошо икономическо състояние на държавата и хората й, не е водещо. Символите са си там, в добро или лошо, в студ или пек. Те са истинските източници на национална гордост, към които трябва да гледаме в трудните моменти, когато се колебаем. Но и за които трябва да се грижим и съхраняваме. Но в глупостта си сме по-склонни да ги затрием отколкото да се променим и да ги запазим. Пример близък до мен – Старият Несебър. Град създаден преди 2600 години. Град изграден върху история и паметници. Град заринат с алчност и евтини сергии. Град, чийто жители предпочитат да извадят от ЮНЕСКО, но да не променят начина си на живот. Тогава когато символите от нашата велика история, станат извор на ценности и национална гордост, живота на хората ще се промени. Не е задължително да стане по-богат или по-беден, но ще стане по-горд. И като си говорим за ценности, преминаваме към втората мисъл, която ми се върти в главата.

3-ти Март! Ден, в който си спомняме велики хора от историята ни – ханове, царе, възрожденци, революционери… Хора, почувствали се горди от националното ни богатство и направили много за страната, която са обичали. Дали ако всички тези хора можеха да видят страната, за която са направили толкова много, сега в цялата и „прелест“ щяха да направят това, което са направили? Преди време четях някакъв форум, в които отново се оплюваше страната и как навън е по-добре. Последния коментар гласеше: „Какво ли щеше да бъде ако и Левски мислеше като вас и беше емигрирал?”

И като за финал – 3ти Март и 4ти Юли. Две различни дати, но с еднакъв повод. Истинската разликата обаче е в начина на почит към деня.

Да живее Майка България!

Advertisements