Вчера беше първият протест за 2012 г. като разликите от минало годишните протести са поне 2:

1. За първи път се проведе по почти едно и също време в 12 града в България и в две европейски столици (Лондон и Копенхаген);

2. Бройката на хората сериозно се е увеличила. В София за първи път в живота си присъствам на толкова масов протест – по мое мнение поне 2000 човека ако не и повече.

(снимката е направена от балкона на Двореца срещу БНБ, а края на шествието не се вижда понеже беше до Шератон – фотограф Михаил Георгиев)

Та по този повод получих хубавият въпрос дали знам, защо съм против проучването и добива на шистов газ. Това, което следва може до известна степен да повтори с написаното в предишните ми статии, но все пак – поне ще е събрано на едно място.

  1. В медиите се опитва да се наложи идеята, че протестиращите са платени поддръжници на Газпром, опитващи се да опазят монополното му положение в доставките на газ за България. Аз мога да говоря за себе си и хората с които съм ходил по протестите и да заявя, че това е чиста проба лъжа. И силно се надявам това да се отнася и за останалите колеги.  Аз съм против всяка една фирма, която ще работи по удобни за тях и същевременно силно в ущърб на България условия (независимо дали е американска, руска, канадска, френска и т.н.)
  2. Относно техниката на добиване съм писал вече, но само на мен ли ми се струва ненормално да се хабят милиони литри вода, премесени със силно отровни химикали, вместо да се използват за консумация или напояване на земеделски земи? Освен това, какво ще стане с отровената вода след сондажите?
  3. Проучването само по себе си, първоначално не изглежда като лоша идея, тъй като ще се разбере дали имаме собствени източници на газ, които биха могли да ни направят по-независими и гъвкави в енергийната политика. Но, това е на теория. Поправете ме ако греша, но за мен „проучване“ се прави тогава когато човек незнае дали има или няма нещо. А когато се наложат от една страна очевидните амбиции на големи добивни фирми и разграфената вече Северна България на концесионни парцели, някак си ми е трудно да повярвам че тези хора всъщност незнаят дали под земята има или няма находища на газ.
  4. Безпристрастна информационна кампания за запознаване с темата липсва. В пространството се спуска единствено добре звучаща пропаганда и се дава думата на „експерти“ за които има съмнения, че получават хонорари от заинтересованите страни. Рядкост са истински журналистически изказвания като това на Калина Андролова.
  5. България няма специлисти в областта на шистовия газ. В такъв случай е нормално да покани чужди  за проучване и обучение, а след това да им плати хонорарите и да ги отпрати. В последствие изцяло български фирми, с български работници и специалисти да продължат с добива. Звучи логично нали, само дето това е на теория. Веднъж допуснати да стъпят в България, тези фирми надали ще си тръгнат толкова лесно (това трябва да се има в предвид на контекста от следващата точка).
  6. Постепенно негативните аспекти на хидрофракинга стават все по-очевидни и доказуеми – една след друга се обявяват забрани (различни щати в САЩ, Канада, Франция, Великобритания, Германия). Големите добивни компании са застрашени и се преориентират към страни, в които техниката е непозната, управляващите достатъчно корумпирани, а народа достатъчно наивен че да кълве на бляскавите им обещания.
  7. Големите добивни компании олицетворяват най-грозното от капитализма – алчността и стремежа към максимална печалба без никаква грижа за последиците. Последиците от работата на Chevron в Еквадор и Бразилия, на Shell в Нигерия са много добре известни, на какво основание може да сме сигурни, че и тук няма да последва същото? Помните ли какво каза Бойко на ЕРП-тата когато бяха сгафили лука „Кога дойдохте в България, кога станахте по-българи от българите?“ Така, че ако не им бъдат вързани добре ръцете и ако държавата не им диша във врата, те няма да се поколебаят да си действат както си знаят. Когато води към следващата точка – законът.
  8. България често е сравнявана със Швейцария на Балканите и единствената прилика за момента е, че повечето закони са като швейцарско сирене – дупка до дупка. Законът по тази тема не прави изключение – изключително стар и общ, визиращ добив на нефт и природен газ, без разграничения на различните видове газ и начина им на добив. Скрити зад разрешително за добив на природен газ, фирмите могат да си правят каквото искат без да дават допълнителн и обяснения. Наскоро ми попадна изказване на министър Караджова, което може да се обобщи като „не ме интересува чуждия опит, а българският закон“. И ако закона е пръчката, която може да бие лошо и да боли, то ако няма кой да я размахва, какъв е смисъла?
  9. Българските управляващи не милеят за народа си. За повечето от тях е ясно, че са на власт 4 години и след това си отиват. Като едни охранени патки с цел наедряване на дроба, те гледат как да се налапат или да си осигурят прехрана за идните години. Гонени фирми, слаб закон и управляващи готови да си затворят очите с цел лично облаготелестване – май взеха да се навръзват нещата…
  10. И докато в САЩ шистовия газ се добива в слабо населени и безпереспективни райони, то в България става въпрос за Добруджа – най-ценното ни след изгубената след воините Тракия (Беломорската й част).
  11. Ако се стигне до добив, съм убеден че за чуждите фирмите ще остане мекото на хляба, маслото и меда, а за България трохите и някоя друга суха кора. Това до известна степен бих го оправдал ако добив би се извършвал от изцяло от български фирми, така че един ден да кажем „съсипахме Добруджа ама 30 години газа беше адски евтин, а даже и изнасяхме и държавата забогатя сериозно“.

В текущото състояние на страната и света, шистовия газ си е една своеобразна Кутия на Пандора, а проучването за наличието му е нейното отваряне. Наречете ме страхливец, но аз съм против отварянето й за момента. Не, аз не съм еколог, геолог или специалист по темата – аз съм просто човек, които е отвратен от този потенциален сценарии и казва: НЕ, на шистовия газ!