„Шефе, извинявай че закъснях ама бяха пуснали ваучери и да не се свършат…“ казах тихо и влязох в стаята по средата на срещата… Досущ и аз като другарката Кулишева от „Двойникът“, само че без две мрежички чушки.

Тази година реших да се пробвам и да кандидатствам за ваучер по програма „Аз мога повече“ (то и миналата исках ама се замотах и изтървах срока). Прегледах страницата на програмата, изтеглих и попълних формулярите, разгледах портала с компетенциите и даже звъннах на няколко от ЦПО-тата (Център за Професионално Обучение). Дотук всичко прекрасно, модерно и удобно направено… И дойде момента в който английския лаф „if it’s too good to be true, it probably isn’t“ дойде точно на място, а именно – подаването на пакета документи за кандидатстване!

Според страницата на програмата, документите се подават в Бюро по Труда по месторабота или местоживеене (въпреки, че както писа Strangerkata когато тя е подавала, някой, отнякъде, по някакъв начин е разпоредил само по местоживеене да се подава) и бидейки столичанин в повече, тръгнах да подавам по месторабота в Бюро по Труда в Младост 4.

Тръгнахме с няколко колеги следобед и скоро грубата реалност ни изплюща с мокър пешкир. Пред плачевно изглеждащата постройка от ламарина, се беше струпала сериозна група хора, а както разбрах от колегите, които като едни рецидивисти се пробваха за пореден път, за да подадеш документи трябва да стигнеш до втория етаж на сградата. С други думи, количеството хора вътре, най-вероятно беше сходно с това отвън. По едно време се появи младеж със лист за записване на ред: „Ако искате да ви запиша, но вече има 600 човека записани, а са минали само 160 (беше 15:00 часа) от сутринта и незнам дали ще удължат работното време“. България, 2012 г., Европейски съюз… Мдаааа….

Подобни безплодни опити някой колеги правеха в продължение на една седмица, по 2-3 пъти на ден. В последния ден един от тях отиде в 7 сутринта и каза, че в 10 е подал. Защо чак в 10 ли? Защото имало хора от 4 сутринта там!

– – –

Толкова с историята, сега малко разсъждения…

Уважаеми г-н министър, директор на дирекция, началник отдел, редови служители, вие сериозно ли очаквате от програма ориентирана към работещи хора, да висят по неизвестен брой часове на опашка? Все пак разрешената по закон обедна почивка е един час все още… Или може би предполагате (както предложи неназована служителка в този репортаж), че е съвсем нормално хората да си хабят от отпуската (която по това време на годината за повечето хора сигурно е почти изхабена)?  Защо карате хората да се чувстват като просяци чакащи милостиня?

Но, не там е въпроса, той е преди всичко принципен и се отнася до липсата на алтернатива, а те са толкова очевидни:

1. Разработка на модул към съществуващата страница за подаване на документите електронно – 5 минути, качване на сканирани документи и всичко това от работното място

2. Изпращане на пакета документи по пощата / куриер;

Някой изобщо помислил ли е колко по-ефективно ще е и няма да има изнервени кандидати? И не, надали това ще значи уволнени лелки, понеже някой ще трябва да обработи получените документи… Казвайки това осъзнавам, че по този начин съществува риска от грешка (пропуснат документ или грешно попълнено поле), което ще значи че дадения кандидат ще отпадне, тъй като грешката ще стане явна чак при разглеждането на пакета документи. Но, мисля че описаната алтернатива е далеч по-нелицеприятна.

Този случай за съжаление е поредното доказателство, че не умеем (или не искаме?) да си отстояваме правата и да търсим своето благоденствие. Вместо да висят по опашките, всички тези хора ако бяха се събрали за един час пред министерство на труда и социалната политика и бяха изразили недоволството си, може би отзвука щеше да бъде различен… Аз ще пробвам да изразя моето с писмо до министъра и Омбудсмана и дано нещо се промени следващата година…

Advertisements