Бяха пуснали ваучери…

Вашият коментар

„Шефе, извинявай че закъснях ама бяха пуснали ваучери и да не се свършат…“ казах тихо и влязох в стаята по средата на срещата… Досущ и аз като другарката Кулишева от „Двойникът“, само че без две мрежички чушки.

Тази година реших да се пробвам и да кандидатствам за ваучер по програма „Аз мога повече“ (то и миналата исках ама се замотах и изтървах срока). Прегледах страницата на програмата, изтеглих и попълних формулярите, разгледах портала с компетенциите и даже звъннах на няколко от ЦПО-тата (Център за Професионално Обучение). Дотук всичко прекрасно, модерно и удобно направено… И дойде момента в който английския лаф „if it’s too good to be true, it probably isn’t“ дойде точно на място, а именно – подаването на пакета документи за кандидатстване!

Според страницата на програмата, документите се подават в Бюро по Труда по месторабота или местоживеене (въпреки, че както писа Strangerkata когато тя е подавала, някой, отнякъде, по някакъв начин е разпоредил само по местоживеене да се подава) и бидейки столичанин в повече, тръгнах да подавам по месторабота в Бюро по Труда в Младост 4.

Тръгнахме с няколко колеги следобед и скоро грубата реалност ни изплюща с мокър пешкир. Пред плачевно изглеждащата постройка от ламарина, се беше струпала сериозна група хора, а както разбрах от колегите, които като едни рецидивисти се пробваха за пореден път, за да подадеш документи трябва да стигнеш до втория етаж на сградата. С други думи, количеството хора вътре, най-вероятно беше сходно с това отвън. По едно време се появи младеж със лист за записване на ред: „Ако искате да ви запиша, но вече има 600 човека записани, а са минали само 160 (беше 15:00 часа) от сутринта и незнам дали ще удължат работното време“. България, 2012 г., Европейски съюз… Мдаааа….

Подобни безплодни опити някой колеги правеха в продължение на една седмица, по 2-3 пъти на ден. В последния ден един от тях отиде в 7 сутринта и каза, че в 10 е подал. Защо чак в 10 ли? Защото имало хора от 4 сутринта там!

– – –

Толкова с историята, сега малко разсъждения…

Уважаеми г-н министър, директор на дирекция, началник отдел, редови служители, вие сериозно ли очаквате от програма ориентирана към работещи хора, да висят по неизвестен брой часове на опашка? Все пак разрешената по закон обедна почивка е един час все още… Или може би предполагате (както предложи неназована служителка в този репортаж), че е съвсем нормално хората да си хабят от отпуската (която по това време на годината за повечето хора сигурно е почти изхабена)?  Защо карате хората да се чувстват като просяци чакащи милостиня?

Но, не там е въпроса, той е преди всичко принципен и се отнася до липсата на алтернатива, а те са толкова очевидни:

1. Разработка на модул към съществуващата страница за подаване на документите електронно – 5 минути, качване на сканирани документи и всичко това от работното място

2. Изпращане на пакета документи по пощата / куриер;

Някой изобщо помислил ли е колко по-ефективно ще е и няма да има изнервени кандидати? И не, надали това ще значи уволнени лелки, понеже някой ще трябва да обработи получените документи… Казвайки това осъзнавам, че по този начин съществува риска от грешка (пропуснат документ или грешно попълнено поле), което ще значи че дадения кандидат ще отпадне, тъй като грешката ще стане явна чак при разглеждането на пакета документи. Но, мисля че описаната алтернатива е далеч по-нелицеприятна.

Този случай за съжаление е поредното доказателство, че не умеем (или не искаме?) да си отстояваме правата и да търсим своето благоденствие. Вместо да висят по опашките, всички тези хора ако бяха се събрали за един час пред министерство на труда и социалната политика и бяха изразили недоволството си, може би отзвука щеше да бъде различен… Аз ще пробвам да изразя моето с писмо до министъра и Омбудсмана и дано нещо се промени следващата година…

Каква демокрация, какви 5 лева?

2 Коментари

Демокрацията казват е най-добрата форма на управление, измислена от човечеството до момента. И най-вероятно е било така по времето на Древна Елада. Днес за съжаление ситуацията е малко по-различна. Тъй като истината обикновено горчи и може да развали величествения имидж на хората на върха на социалната пирамида, тя трябва да бъде украсена и овкусена, за да може да бъде преглътната лесно и най-вече на драго сърце от консуматорите (да се разбира народа).

Да използваш една или няколко благородни идеи, за да прикриеш истинските си намерения може да се онагледи със следния пример. Ако сравним истината с лайно на тротоара, което трябва да вземеш в ръка и изхвърлиш, имаш 2 варианта: 1. Хващаш го директно с ръка и в резултат на което се омазваш и омирисваш сериозно. 2. Вземаш салфетка с която го обираш и по този начин ръката ти остава чиста. Демокрация, човешки права, защита на мирното население, борба с агресор, предотвратяване на конфликти и т.н. и т.н. … Все удобни салфетки за прикриване на цапащата и миризлива истина.

На 19.03.2011 в 18:45 започна операция „Зората на Одисей” – поредната парадна офанзива от зашити заедно салфетки, криещи грозното чудовище отдолу. В типичен Холивудски стил имаме добър герой (Коалицията), който като един истински рицар с блестящи доспехи идва да победи лошия (Кадафи). А медиите като едни сервилни бардове възпяват добрия и хулят лошия.

Кадафи казвате, че е ксцентричен и налудничав и от него нищо добро не може да се очаква. И Джордж Буш Младши не беше роза за мирисане, ама остана 8 години на власт и никой не го свали от власт. Но да се върнем на Кадафи, чудовището „което упражнява систематичен терор над мирното население на страната”. Колкото пъти гледах репортажи за въпросното „мирно население”, то все беше с автомати и се возеше в пикапи със зенитни установки монтирани на каросерията и като цяло от него лъхаше едно такова неописуемо желание за мир.

Страните от коалицията били силно загрижени от случващото се в Либия и по-специално от насилието срещу „мирното” население. И като сте толкова загрижени, драги ми страни от Коалицията, защо не се намесихте още в началото на конфликта? Защо чак когато представителите на въпросното „мирно” население почти изгуби позициите си, вие се намесихте? Хмм, възможно ли е да не сте неутрални и да вземате страна в този конфликт? Но какво говоря, надали това е истина, просто администрацията в Съвета за сигурност (като всяка една държавна администрация) е бавна и тромава и затова сте се забавили.

Но да се върнем към всички онези благородни и гръмки каузи, които според Коалицията, Кадафи е погазил и трябва да бъде спрян. Чудя се дали той е единствен? Хмм, незнам защо се сещам за Зимбабве и Северна Корея. Дали защото и там има едни хора, които доста грубо се отнасят със своето мирно население? Но защо ли на тях не им се обръща такова внимание? Кой каза петрол?!

Дааа, по някаква случайност Либия има петрол. И то много! И то един от най-хубавите в света! Дали това обаче има някакво значение? Дали тези черни петна, които избиват на места по салфетките са от петрол? За целта нека да погледнем каква е ситуацията в други страни в които има петрол.

  • Нигерия: Богати залежи напетрол, сериозно експлоатирани от чуждестранни корпорации. Мирното население в страната е систематично малтретирано от върхушката. Но какво значение има това, нали лидерите на страната са достатъчно послушни и обслужват интересите на корпорациите.
  • Страните от Залива: Един от основните източници на петрол, управлявани от тоталитарни монархии, държащи мирното си население послушно и без много права и свободи, но за сметка но това пък обслужващи корпоративни интереси без възражения.
  • Ирак: Богати залежи на петрол и достатъчно сервилен лидер. Изведнъж обаче се оказа, че този лидер май имал химически и дори ядрени оръжия! Определено опасност за демокрацията и затова трябваше да бъде свален. Хм, а дали причината е, че е спрял да бъде достатъчно сервилен? Надали, все пак химически и ядрени оръжия!!! Какво? Всъщност нямало такива?! Хмм….

Три малки примера, от които някак си оставам неубеден, че точно неспазването не демократичните ценности са проблема. Дали това е така, понеже в случая те са просто въпросните салфетки?

Уважаеми страни от Коалицията, интересно ми е, щом сте толкова уверени и мотивирани в своите цели (целите, които изкарвате на преден план по медиите), защо не се намесите по старомодния начин – със сухопътни мироопазващи войски? А вместо това като едни страхливци бомбандирате нощем от въздух и море? Защо ли на езика ми стоят Виетнам, Афганистан и Ирак? И там уж се намесихте със същите благодорни мотиви, ама нещата май не се оправиха. Даже май се влошиха допълнително.

 

Уважаеми г-н Саркози,

Уважаеми г-н Камерън,

Тъй като сте силно мотивирани да защитите демокрацията в Либия, готови ли сте за възможността Европа да се окаже със втори „мирен” и „процъфтяващ” Ирак на юг от границите си?

Лично се надявам либийския народ да се обедини около лидера си, а той както  Хо Чи Мин преди 50 години, да накара Рицарите на Демокрацията да вземат това, което искат, но без салфетки и това да стане ясно на целия свят. Всички да видят как едни благородни цели се използват като параван за агресивна намеса във вътрешните работи на една страна, за постигане на на други не толкова благородни.

Либия не се предавай, Кадафи натрии им носа!

Патриот за един ден

Вашият коментар

Днес един по един приятелите във Facebook си сменят снимките с националното знаме и пускат я патриотични изказвания я качват link към химна в YouTube. С други думи патриотизъм на талази се лее ли лее. И този повод ме накара да се замисля над две неща…

Защо само на 3-ти Март, като един дебел летаргичен мечок, патриотизма се събужда в нас? Защо през останалите 364 дни сладко си подремва, без никакво намерение да се събужда? И защо точно на този ден се събужда? Дали не е специален сорт цвете, което разцъфва само веднъж годишно? За съжаление не е и най-вероятно ако не беше цялата церемониалност, щеше да бъде поредния, с нищо по-специален от другите дни. Колко от вас отдават почест на деня, в които е избухналнало Априлското въстание? И колко от вас знаят датата?

Патриотизма се крепи на символи, а страната ни е пълна с такива! Богата и повратна история, паметници на културата, природа, красиви хора, прекрасна кухня и т.н и т.н. Но за съжаление хората са забили поглед пред носа си и до там. Да, сега там пред него е мрачно, неуредено, бедно и силно подтискащо. И ще продължи да е такова ако не отместим погледа си и не погледнем наоколо и видим какво ни заобикаля, а след това да погледнем и назад, за да видим къде сме били. „Никога няма да бъдем това, което сме били” ще кажат доста и може би ще са прави, защото за тях чашата е наполовина празна. Може и да не станем отново страна на три морета, но сме били и трябва да се гордеем с това. Постижения като това, може и да не се върнат, но важен е факта, че са се случили и ако всяка страна има списък с постижения, то нашия опрделено има много отметки. Но да се върнем на символите.

Нека не отиваме по-далеч, а да погледнем съседна Гърция. „Велика цивилизация” със сигурност в един глас ще кажат много. И ще са прави. Факта е неуспорим, но важното е друго. За разлика от нас, те са издигнали в култ символите на своето величие! И независимо колко разрушени са, те карат хората от цял свят да онемяват, а гърците да се гордеят. Защо при нас не е така? Да не би да нямаме богато културно наследство от световна величина? Да не би да нямаме богато културно наследство от национално значение? Имаме предостатъчно и от двете и може би в това е проблема. Изобилието ни е разглезило и не го ценим изобщо. Нека оставим икономическата облага от такова богато културно наследство на страна, понеже надали тя e движeщата сила при гърци, италианци, французи и т.н. Чувството за национална гордост… чувство, което не познава бедност и богатство. Силно се съмнявам един французин да се чувства повече или по-малко горд от факта, че е французин в добри и лоши времена за страната му. Да Франция вече не е онази силна страна, чиято дума тежи на световната сцена. Да Франция по-скоро преглъща горчилката от бившите си колонии, а не обира каймака от тях както преди. И все пак хората там се гордеят от факта, че са французи.

Очевидно доброто или лошо икономическо състояние на държавата и хората й, не е водещо. Символите са си там, в добро или лошо, в студ или пек. Те са истинските източници на национална гордост, към които трябва да гледаме в трудните моменти, когато се колебаем. Но и за които трябва да се грижим и съхраняваме. Но в глупостта си сме по-склонни да ги затрием отколкото да се променим и да ги запазим. Пример близък до мен – Старият Несебър. Град създаден преди 2600 години. Град изграден върху история и паметници. Град заринат с алчност и евтини сергии. Град, чийто жители предпочитат да извадят от ЮНЕСКО, но да не променят начина си на живот. Тогава когато символите от нашата велика история, станат извор на ценности и национална гордост, живота на хората ще се промени. Не е задължително да стане по-богат или по-беден, но ще стане по-горд. И като си говорим за ценности, преминаваме към втората мисъл, която ми се върти в главата.

3-ти Март! Ден, в който си спомняме велики хора от историята ни – ханове, царе, възрожденци, революционери… Хора, почувствали се горди от националното ни богатство и направили много за страната, която са обичали. Дали ако всички тези хора можеха да видят страната, за която са направили толкова много, сега в цялата и „прелест“ щяха да направят това, което са направили? Преди време четях някакъв форум, в които отново се оплюваше страната и как навън е по-добре. Последния коментар гласеше: „Какво ли щеше да бъде ако и Левски мислеше като вас и беше емигрирал?”

И като за финал – 3ти Март и 4ти Юли. Две различни дати, но с еднакъв повод. Истинската разликата обаче е в начина на почит към деня.

Да живее Майка България!

„България – Туризъм като на магия“

2 Коментари

Тъй като вдъхновението ми дойде от новите рекламни клипчета с цел повече туристи в България, който не ги е гледал, хайде с мишката клик с левия бутон тук

Бидейки човек, които харесва страната си (и не толкова държавата), а и като морско чадо, темата за туризма не ми е безразлична. След като изгледах новите рекламни клипове за България, останах със смесени чувства (малко като във вица) и реших да драсна няколко думи по този повод. Вероятността, да говоря преобладаващо за морето е напълно случайна 🙂

Официалното мото на рекламата е „България – магията живее тук“.  До тук добре, ама каква магия бре братче? Тъй като в българският туризъм нещата някакси продължават да вървят, противно на нормалната логика, мисля че по-скоро „България – туризъм като на магия“ е по-подходящо. Първо мисля да се спра на самите реклами, а след това отново над тях, но поставени в контекста на туризма ни.

Новите клипчета определено са направили крачка напред в положителна посока. Но като се има впредвид предишното „нещо“ наподобяващо интерактивна търсачка, носещо глупавото мото „Bulgaria – easy to find:)“ (за съжаление не мога да намеря в нета клипчетата за илюстрация), такова постижение не е кой знае какво. В графа „еволюция“ новите реклами определено са се справили, но уви само до там. Ако от тях се махнат няколко кадъра на реални български забележителности, както и последния с логото и надписа Bulgaria, то те спокойно биха могли да се използват и за други държави (единствено клипа за културен туризъм е приемлив). Ако някой не знае как изглежда България (каквито и ще са доста от хората, които ще гледат рекламите), най-вероятно ще повярва, че това, което гледа е България. Но тъй като аз и ти, знаем как изглежда, знаем колко е красива и точно за това се чудим защо са използвали някакви клише кадри. Тъй като едно време туристическите реклами на Индия, бяха ми направили силно впечатление ги прилагам (тук и тук) за сравнение. Жалко е, че този път традиционното оправдание „еми пари няма“ не важи и отново за съжаление е на лице нещо посредствено. Явно отделените 7 млн. лева вместо да бъдат използвани за нещо наистина качествено, се е подходило с мисълта „абе тука има едни пари дето трябва да се изхарчат“. Или пък причината е, за да излезе по-евтинко и да може да се спести някое евро в личните касички за черни дни?

Проблема става по-голям, когато новите реклами се разгледат в контекста на българският туризъм като цяло. Една реклама, за да не е куха и залъгваща тя трябва да е ясно определена и насочена към определена целева група (колко много думи трябват, за да се избегне „таргетирана“). А това определено е трудна задача поради факта, че в момента нашият туризъм се лута  между стари и нови стандарти за качество. Най-важното е да не се залъгваме, а да преглътнем горчивата истина, че сериозно си развалихме и морския и зимния туризъм. Презастрояване, сериозно изоставаща инфраструктура, аматьорски персонал и високи цени. Тази действителност за съжаление не е тайна и за голяма част от чуждестраните туристи, а лошата реклама предавана от уста на уста (или чрез различни online начини) е нещо, което трудно може да бъде спряно. С други думи, колкото и да ти е лъскава витрината, скъсани обувки трудно ще продадеш.

Преди да се наливат пари в реклама е добре да се обърне сериозно внимание на рекламираният продукт. Лично виждам много голям потенциал в спа и културният туризъм. Но е много важно те да не последват начина на развитие в морските и зимни курорти. Не искам да защитавам комунизма, но определено след като изгледах филма на bTV „Бетонни градини“, по онова време са разбирали много повече от качествен туризъм отколкото сега. Подобно развитие бих сравнил с преход от гурме магазин към „Кауфланд“. Дано деградацията, която засегна зимния и морския туризъм (особенно морския в лицето на Слънчев бряг), да е обица на ухото и да напомня какво не трябва да се допуска в спа и културният туризъм.

Когато БДЖ означава Българската Държава е Жалка

има 1 коментар

Много ми се искаше да изтупам блога от дебелия слой прах и да го проветря от аромата на нафталин с нещо ново и интересно. Като цел си бях набелязал статия за новия „влак“ на БДЖ „Бургас Уикенд“.  От доста време исках да го пробвам, а в нета не можах да открия нещо писано от „простосмъртен“ (да се разбира нормален човек, различен от журналист целящ не да пише новина, а нещо полезно и информативно за всички). Желанието ми да го пробвам бе съвкупност от следните фактори:

  1. Удобно разписание – тръгва всеки петък от София в 15:00 часа и е в Бургас около 21:00 часа, а наобратно тръгва в неделя от Бургас в 15:20 часа;
  2. По-евтин е от автобуса – двупосочен билет струва 28 лв., а с автобус излиза между 35 и 45 лв.;
  3. Добра реклама и обещания за качествена услуга;
  4. И най-важното, особенно през август, няма трафик!

За съжаление, не можах да го пробвам, така че тази статия ще отрази смесените ми чувства спрямо БДЖ.

„Пътуването“ започна с посещение на бюро Рила (отстрани на Централна поща), което е доста близо до офиса и спестява ходене до Централна гара. Липсата на климатик имаше определено отражение върху мотивацията и желанието за работа на служителките. Купих си двупосочен билет, но за съжаление не можаха да ми запазят място за връщане, понеже имали само определен брой места за продажба. Обясниха ми, че на гарата в Бургас трябва само да си заверя билета с място за връщане и да заплатя такса от 50 стотинки. Последва бърз телефонен разговор с гарата в Бургас, където ме увериха, че има места (което ме зарадва имайки предвид факта, че това беше уикенда на Spirit of Burgas). В последствие изскочи възможността да пътувам с приятели с кола в петък рано сутринта. Идеята ме поблазни, тъй като така щях да имам цял петък в Бургас да се видя с родители и приятели, а и да дремна малко, за да съм готов за партито на Armin van Buuren (най-уникалното нещо, на което съм бил досега!). След телефонен разговор с бюро Рила стана ясно, че е възможно да върна билета и да ми бъдат възстановени парите (с 10% неустойка, или 25.20 лв.), а цената на еднопосочен билет е 21 лв. Тъй като разликата беше почти никаква, реших да не се занимавам, а да си пътувам с приятелите, а в неделя да си пътувам с влака (определено не исках да пътувам с кола в неделя към София!). В петък рано сутринта отидох до гарата, за да си запазя място. Оказа се, че места няма?! Опциите бяха 2: или да пътувам с обикновения експрес или да започна процедура по рекламация и връщане на билета (което най-вероятно щеше да означава борба с вятърни мелници). С голяма доза недоволство се съгласих с първата опция.

Дойде неделя и часа беше 15:20. Имаше 20 мин. до тръгването на влака и започнах да си търся вагона и мястото. Оказа се старо немско и доста горещо вагонче. Надеждата за наличие на работещ климатик, беше налудничева, но все пак я имаше. Думите на минаващата контрольорка „Климатик няма“ бързо изпратиха надеждата ми на едно по-добро място. Пътуването мина почти на крак до някой от широко отворените прозорци, с леки паузи за смяна с някой друг добре „маринован“ пътник („все едно съм в микровълнова на колелца“ ме разсмя много когато го чух от някой във вагона). Всичко имаше доста „соц“ привкус – освен самия влак, така и многото стари и изоставени сгради от едно време покрай, които минава влака. Пътуването продължи почти 6 часа (колкото и рейса) и беше безаварийно. Имах достатъчно време за размисли…

Въпреки негативния ми тон, аз харесвам пътуването с влак. Самия звук, живописните места през които минава влака, малките гари на които те чака някой чичо или леля с червена фуражка и все едно те поздравява са все неща, които събуждат някаква тръпка дълбоко в мен.

В същото време обаче (като изключим недоволството) ми беше и тъжно, как е възможно такова безхаберие и неподдържане на един от символите на една държава – нейните железници. Ако състоянието на железопътният транспорт, е пример за състоянието на една държава (да не се бърка със страна), то тогава спокойно акронима БДЖ следва да значи Българската Държава е Жалка. Докато в другите страни железопътният транспорт е в прогрес, то у нас той е оставен на доизживяване. Много бих искал, при споменаването на думите влак, БДЖ, железопътен транспорт и прочие, образите които изплуват в съзнанието на човек да пораждат чувство за сигурност и удоволствие, а не на присмех и снизхождение.

На гара Пловдив след като видях една от новите Siemens мотриси (които така и не разбрах дали са дизелови или електрически), се зачудих защо се купуват модерни влакове за къси разстояния (до колкото знам пътуват от Пловдив до София и от Перник до София)? Едно време експресите до морето са били едни от най-елитните и престижни влакове (за железничарите си е било чест да ги карат или така поне беше споделил един от тях във една статия), а сега за тях не се прави нищо. Не трябва ли именно те да се ползват с повече привилегии, бидейки експресни влакове и като цяло най-качествената услуга на БДЖ (ако съдим по градацията експрес -> бърз -> пътнически влак)? Без да искам да звуча параноично, но дали наистина зад „буксуването“ на железницата се крие и лобистки натиск (пр. фирмите за автобусни превози)? В гнева си след заверката на билета, се зачудих какво ли ще стане, ако БДЖ бъдат приватизирани? Дали и те като БТК ще се развият в положителна посока?

А може би точно в старите влакове, преминаващи покрай стари гари и сгради застинали във времето, се крие романтиката, която толкова ми допада… Може би и само времето ще покаже…

Entropa или как получихме нашата „датско“ – чешка карикатура

2 Коментари

ЕнтропаОсвен  с много ядене, пиене и веселие започнахме новата 2009 година с ново председателство на Европейския съюз. Може би от части благодарение на топлата славянска кръв, Чехите решиха да започнат своето председателство с малко хумор и ирония. За целта бе създадено пано с макети на всички 27 страни-членки (с изключение на Великобритания, чиито „евроскептицизъм“ и традиционно дистанциране от континента са изобразени именно чрез липса на макет), изобразени чрез популярни за всяка страна стериотипи. Но докато повечето го приеха с насмешка, някой се засегна и то сериозно! Това по някакъв начин ми напомня историята с датската карикатура на пророка Мохамед.

При нейното излизане, голяма част от мюсюлманите по света, изпаднаха в истерия и много се отдадоха на вандализъм пред посолствата на Дания. Лично аз смятам, че в гнева си повечето не помислиха разумно, а реагираха първосигнално на стимула, подобно на експериментите на Павлов. Много по-правилно решение беше да се помисли внимателно как се е стигнало до създаването на карикатурата и какво точно е мотивирало датския художник да изобрази пророка като терорист. В последните няколко години, болшинството от хора от т.н. „Запад“, гледайки различни новинарски канали, започнаха да правят следната асоциация: мюсюлманин = терорист. Това в никакъв случай не е вярно, но каква беше реакцията? По същите тези новинарски канали ни заливаха репортажи показващи озверели групи вандали пред посолствата на Дания в различните страни. Аз питам мюсюлманите, това ли беше най-правилната реакция и не мислите ли, че със тези си действия Вие просто затвърдихте представата, която е имал автора когато е правил карикатурата? Не ме разбирайте погрешно, аз съм твърдо против поругаване на религиозни символи, но в случая мисля, че карикатурата не цели това, а по-скоро да изобрази съвкупният образ на мюсюлманите оформен в съзнанието на повечето средностатистически „западняци“.

Сега нека да се върнем към композицията Ентропа. Може ли България да бъде сравнявана с турски кенеф? Краткият и логичен отговор – абсолютно не. Но нека не избухваме, а помислим над този избор на склуптора. България е една прекрасна страна, със фантастична природа и богата история. Но каква е България за „западняците“, какво са видели/чули/прочели те за нея? Заглавия като това, са често явление. Страна станала синоним на най-лошите практики в ЕС, страна в която виновните ги показват явно как злоупотребяват и нищо не се прави, страна предупреждавана и наказвана от ЕС, но без резултат. Страна в чиито летни курорти (за тях имам пряко наблюдение) идва цялата европейска сган (английски селяни, социално слаби германци и скандинавци пияници и т.н.) да си прави магариите, знаеки че тук това е няма да е проблем. Страна която изкупува масово старите и ненужни коли на Европа. Страна в която се преуспява и те уважават с далавери, мошеничества и с това кой мафиотски бос познаваш.

Е почва ли да Ви става малко ясно, защо точно с кенеф ни е сравнил чешкия склуптор? Аз също бих го порогал, ако с това е имал предвид България като страна, но той има предвид Държавата. А защо говорих за карикатурата по-рано ли, ами вижте как управляващите реагираха в следната статия на в. Капитал. Малко в стил „Откриите 10-те разлики“ само дето те са значително по-малко. Да верно, правителството не отиде да хвърля камъни по Чешкото посолство, но впрегна цялата държавна „машина“ с цел протест и така влезе в ролята на „ощипана селска мома“. И най-лошото е, че това означаваше загърбване на всички текущи и много по-сериозни проблеми, понеже истината боли, а когато си гузен още повече! И какъв беше резултата от цялата тази врява – един черен чаршаф. А какво да кажем за Германия, представена с кръстосани магистрали силно наподобяващи свастика? Или Португалия със три пържоли със форма на трите си бивши колонии, все едно продължаваща имперски да си ги „ръфка“? Дали и там хората не се се почувствали обидени? Дали да или не, важното е, че те не впрегнаха целия си държавен „арсенал“ за постигане на несъществени цели, а продължиха работа по-сериозните заплахи на деня.

Бих разбрал да живеехме в абсолютна идилия, без никакви проблеми, та да се опровергае реакцията на правителството, но реално това беше евтин популистки ход, който също като в мюсюлманския свят, не опроверга, а сигурно засили представата, която „западняците“ имат за България.

Защо да е лесно, като е много по-добре да е сложно?

2 Коментари

И така като първи пост, реших да се спра на една характерна черта на българина – винаги да прави всичко сложно, дори и най-лесното! А именно боклука на София. Този по принцип местен проблем, постепенно благодарение на медиите се превърна и в национален.  Това до известна степен може да бъде оправдано, с оглед на факта, че голяма част от България живее и работи в София, без да е официално регистрирана и да плаща съответните такси и данъци. И може би отчасти осланяйки се на този факт, много кметове (доколко доброволно) решиха да „спасят“ София като приемат част от боклука (и се стигна дотам, боклука да бъде каран до „близка“ до София Силистра). От тази статия става ясно, че са необходими 170 млн. евро за може един проблем да продължи да съществува и да се влошава.

Същевременно, еуфорията от посрещането на новата година се охлади изключително бързо. В един изкривен вариант на „От Русия с любов“ едновременно навлезе артически студ и излезе всичкият газ от тръбопровода. Резултатът? Повсеместна паника и много тракащи със зъби от студ.  И понеже студа действа отрезвително, се прозря идеята, че без алтернативи не може. Но дали такива е добре да се виждат или по-добре да се правим, че съществуват?

Швеция. Една страна в която не навлиза, а предимно излиза арктически студ. Там обаче са успели да обединят по лесен начин горните два проблема по следния начин.  Дали и в България ще стане така? Ако първо успеят да се преборят с газовото лоби и след това с боклуко-транспортиращото, може би. И все пак защо да е лесно, като може да е много по-добре да е сложно?