Шистов газ – През погледа на обикновените хора

Вашият коментар

Не, няма да говоря за набралия достатъчно популярност Gasland… Но ще ви приканя да гледате този филм:

Split Estate / Разделна собственост (2009) – реж. Дебра Андерсън

Подобно на Gasland и тук се дава думата на обикновените хора живеещи в близост до многобройните сонди за природен (шистов) газ, да разкажат как се е променил живота им след започването на сондажите. Да, цената на природния газ в САЩ със сигурност е паднала след започването на сондажите, но на каква цена? Ех, Макиавели, как отекват думите ти през вековете…

Обърнете внимание колко нагло се държат представителите на интервюираните добивни компании, а когато бяха притиснати се оправдаваха със законите! И също така колко облагодетелствана е станала индустрията след двата мандата на Буш и Чейни – лобизъм на много високо ниво. И също така, много хора не са могли да дадат интервю заради забрана за публично обсъждане на темата – клауза от споразумение след съдебен спор с фирмите. Интересно нали?

„Е добре де добива е опасен, но проучването не е и без него няма да знаем имаме ли газ или не.“ На теория е така, а на практика е така: Проучване -> Остановяване на залежи от газ -> Регистриране на търговско откритие -> Право за получаване на 35 годишна концесия за добив. Как ви звучи, все още ли сте за проучването и добива?

Самият филм можете да видите на тази страница и внимавайте като слушате новини по темата.

Шистов газ – Защо съм против проучването и добива му

4 Коментари

Вчера беше първият протест за 2012 г. като разликите от минало годишните протести са поне 2:

1. За първи път се проведе по почти едно и също време в 12 града в България и в две европейски столици (Лондон и Копенхаген);

2. Бройката на хората сериозно се е увеличила. В София за първи път в живота си присъствам на толкова масов протест – по мое мнение поне 2000 човека ако не и повече.

(снимката е направена от балкона на Двореца срещу БНБ, а края на шествието не се вижда понеже беше до Шератон – фотограф Михаил Георгиев)

Та по този повод получих хубавият въпрос дали знам, защо съм против проучването и добива на шистов газ. Това, което следва може до известна степен да повтори с написаното в предишните ми статии, но все пак – поне ще е събрано на едно място.

  1. В медиите се опитва да се наложи идеята, че протестиращите са платени поддръжници на Газпром, опитващи се да опазят монополното му положение в доставките на газ за България. Аз мога да говоря за себе си и хората с които съм ходил по протестите и да заявя, че това е чиста проба лъжа. И силно се надявам това да се отнася и за останалите колеги.  Аз съм против всяка една фирма, която ще работи по удобни за тях и същевременно силно в ущърб на България условия (независимо дали е американска, руска, канадска, френска и т.н.)
  2. Относно техниката на добиване съм писал вече, но само на мен ли ми се струва ненормално да се хабят милиони литри вода, премесени със силно отровни химикали, вместо да се използват за консумация или напояване на земеделски земи? Освен това, какво ще стане с отровената вода след сондажите?
  3. Проучването само по себе си, първоначално не изглежда като лоша идея, тъй като ще се разбере дали имаме собствени източници на газ, които биха могли да ни направят по-независими и гъвкави в енергийната политика. Но, това е на теория. Поправете ме ако греша, но за мен „проучване“ се прави тогава когато човек незнае дали има или няма нещо. А когато се наложат от една страна очевидните амбиции на големи добивни фирми и разграфената вече Северна България на концесионни парцели, някак си ми е трудно да повярвам че тези хора всъщност незнаят дали под земята има или няма находища на газ.
  4. Безпристрастна информационна кампания за запознаване с темата липсва. В пространството се спуска единствено добре звучаща пропаганда и се дава думата на „експерти“ за които има съмнения, че получават хонорари от заинтересованите страни. Рядкост са истински журналистически изказвания като това на Калина Андролова.
  5. България няма специлисти в областта на шистовия газ. В такъв случай е нормално да покани чужди  за проучване и обучение, а след това да им плати хонорарите и да ги отпрати. В последствие изцяло български фирми, с български работници и специалисти да продължат с добива. Звучи логично нали, само дето това е на теория. Веднъж допуснати да стъпят в България, тези фирми надали ще си тръгнат толкова лесно (това трябва да се има в предвид на контекста от следващата точка).
  6. Постепенно негативните аспекти на хидрофракинга стават все по-очевидни и доказуеми – една след друга се обявяват забрани (различни щати в САЩ, Канада, Франция, Великобритания, Германия). Големите добивни компании са застрашени и се преориентират към страни, в които техниката е непозната, управляващите достатъчно корумпирани, а народа достатъчно наивен че да кълве на бляскавите им обещания.
  7. Големите добивни компании олицетворяват най-грозното от капитализма – алчността и стремежа към максимална печалба без никаква грижа за последиците. Последиците от работата на Chevron в Еквадор и Бразилия, на Shell в Нигерия са много добре известни, на какво основание може да сме сигурни, че и тук няма да последва същото? Помните ли какво каза Бойко на ЕРП-тата когато бяха сгафили лука „Кога дойдохте в България, кога станахте по-българи от българите?“ Така, че ако не им бъдат вързани добре ръцете и ако държавата не им диша във врата, те няма да се поколебаят да си действат както си знаят. Когато води към следващата точка – законът.
  8. България често е сравнявана със Швейцария на Балканите и единствената прилика за момента е, че повечето закони са като швейцарско сирене – дупка до дупка. Законът по тази тема не прави изключение – изключително стар и общ, визиращ добив на нефт и природен газ, без разграничения на различните видове газ и начина им на добив. Скрити зад разрешително за добив на природен газ, фирмите могат да си правят каквото искат без да дават допълнителн и обяснения. Наскоро ми попадна изказване на министър Караджова, което може да се обобщи като „не ме интересува чуждия опит, а българският закон“. И ако закона е пръчката, която може да бие лошо и да боли, то ако няма кой да я размахва, какъв е смисъла?
  9. Българските управляващи не милеят за народа си. За повечето от тях е ясно, че са на власт 4 години и след това си отиват. Като едни охранени патки с цел наедряване на дроба, те гледат как да се налапат или да си осигурят прехрана за идните години. Гонени фирми, слаб закон и управляващи готови да си затворят очите с цел лично облаготелестване – май взеха да се навръзват нещата…
  10. И докато в САЩ шистовия газ се добива в слабо населени и безпереспективни райони, то в България става въпрос за Добруджа – най-ценното ни след изгубената след воините Тракия (Беломорската й част).
  11. Ако се стигне до добив, съм убеден че за чуждите фирмите ще остане мекото на хляба, маслото и меда, а за България трохите и някоя друга суха кора. Това до известна степен бих го оправдал ако добив би се извършвал от изцяло от български фирми, така че един ден да кажем „съсипахме Добруджа ама 30 години газа беше адски евтин, а даже и изнасяхме и държавата забогатя сериозно“.

В текущото състояние на страната и света, шистовия газ си е една своеобразна Кутия на Пандора, а проучването за наличието му е нейното отваряне. Наречете ме страхливец, но аз съм против отварянето й за момента. Не, аз не съм еколог, геолог или специалист по темата – аз съм просто човек, които е отвратен от този потенциален сценарии и казва: НЕ, на шистовия газ!

Шистов газ – част 3

Вашият коментар

Приятели,

За начало искам да ви насоча към тази много добра статия на Петър Кърджилов (от средата нататък е реално за шистовия газ). Започва с факти от Американската Агенция за опазване на околната среда и преминава през преглед как нещата се развиват във времето (има някой доста интересни моменти).

И като си говорим за Американската Агенция, наскоро те потвърдиха, че замърсяване на подпочвени води се дължи именно на сондиране чрез хидравлично разбиване.

От САЩ към Германия и репортаж на ARD по темата. Редица замърсявания са установени след добив на шистов газ в Германия причинени от американската фирма ExxonMobil. При аварии на сонди в Долна Саксония в почвата и водите са изпуснати бензол,живак,толуол. В един от случаите във водата са установени количества на бензол 6 пъти над нормата. След изследване в кръвта на човек живеещ близо до сонда за шистов газ в Долна Саксония e установено наличие на бензол.

И от Германия пак у нас. Колегата Милен Стоянов разказва за Директ Петролиум България и тяхното присъствие в Голямо Пещене, Врачанско. Цитирам го директно:

„На 17.11.2010 г. разрешението за дълбочинно проучване за нефт и газ, издадено на Дайрект Петролиум България е удължено с една година – публикувано е в държавен вестник.

На 11.08.2011 г. Комисията по земеделски земи променя статута на държавен земеделски имот с площ около 20 дка в землището на село Голямо Пещене и разрешава на министъра на земеделието да сключи договор за това с фирма Дайрект Петролеум България. Сумата платена за това е малко повече от 40 000 лева (написано е на ръка върху документа).

В разрешението за работа от МОСВ от септември се казва, цитирам по памет, че предвид планираните дейности, ОВОС не е нужна. Подпис: Евдокия Манева.

В деня, в който сондата вече е монтирана, след настояване на хора от селото, се прави събрание, на което изпълнителния директор на Дайрект Петролеум Кольо Тонев разказва какво ще се прави. Обяснява, че няма нищо опасно и няма за какво да се притесняват. След това кмета (стария) казва, че ще се открият 400 работни места. Досещате се, че това не става факт. Така е осъществено „обществено допитване“.

На 7 и 9 октомври реката (казва се Скът) беше замърсена с нещо бяло. Водата е с цвят на разтворена в нея хума. Подадох сигнал към РИОСВ-Враца и Дунавска басейнова дирекция – Плевен за замърсяването на 7 същият ден. На 9 подадох нов сигнал, като написах, че ако не дойдат, медиите ще ги принудят. Дойдоха на проверка в понеделник 10.10.2011 г., когато всичко вече се е оттекло. Естествено, анализа на водата не откри нищо. Личното ми обяснение е, че по някаква причина се е натрупало по-голямо количество шлам (смес от раздробените скали от сондажа и бентонит) и са освободили място като част от него са изхвърлили в реката. Това е само механично замърсяване. Но пък няма гаранция, че няма да се изхвърли и нещо друго.

Планът за работа на сондажа включва два етапа – първи етап, до който струва ми се, че за сега са стигнали и временно ще прекратят дейност, е на стойност 950 000 щ.д.. Вторият етап включва по-малко на брой, но явно по-отговорни, а за мен това означава и по-опасни дейности. Мисля, че е така предвид бюджета за тях 5 050 000 щ.д.
Изпратена е ядка с дължина 300 м за анализ на състава в германска лаборатория. Необяснимо е за мен защо сондата продължи да работи и след това до 30.11.2011 г.

Открили са газ, като на дълбочина малко повече от 2700 метра е неговия пик. 93.7 % от състава е метан. Това означава, че най-вероятно ще регистрират т.нар.търговско откритие. До голяма степен това им отваря вратата за добив. Аз не съм специалист-геолог, а местните бивши сондьори не са запознати с шистовия газ. По тази причина не можем да преценим този пик дали означава, че има джоб с природен газ, иначе казано ще се добива по конвенционален метод или не.

Новият кмет на Голямо Пещене направи селско събрание, на което беше поканил изпълнителния директор на Дайрект Петролеум България. Тонев започна с това, че не може да каже нищо ново. И заразказва отново заучената приказка за безопасност и т.н. Хората седяха и слушаха. До момента, в който започнахме да задаваме въпроси – кметицата на Мало Пещене, Мариана Христова, Боби Сандов. Това беше повратен момент. До тогава хората не вярваха в това, че могат да направят нещо и чакаха да се промени нещо свише, т.е. от правителството. След това обаче залата се взриви. От редица хора се чуха думи от този тип: „Вземай си сондата и се махай. И не се връщай повече.“ Добавям, че на пенсионна възраст от това село има между 80 и 100 сондьори, работили навсякъде из България.
За да ни убеди в правотата си за безопасността на дейностите, изпълнителният директор на Дайрект Петролеум е предоставил документите на кмета на Голямо Пещене и е дал съгласието си да бъдат показвани на всеки, който иска да ги чете, но под условие да не се копират. Точно от там знам фактите около МЗХ и МОСВ, планът за работа и открития газ.

Допълнителна информация:
Фирма Дайрект Петролеум (централата) на 22.09.2011 г. публикува на сайта си намерения за проучване за шистов газ в България, като се споменават две места – Peshtene и Deventsi. Под Пещене явно става дума за Голямо Пещене, защото в България с това име има три села – Мало Пещене, Голямо Пещене и Горно Пещене. Голямо Пещене е единственото със сондаж. Освен това, се споменава за договор с LNG Energy, според който последната ще инвестира в България 1.4 млн.щ.д в проучването.
Фирма LNG Energy на своя сайт потвърждава този договор с уточнението, че е сключен с българския клон, нещо което Тонев отрича. Разполагаме обаче с презентация на LNG, в която се казва, че планира за България в първото тримесечие на 2012 г., цитирам „Frac and test”. Всички знаете какво е това. В добавка, LNG е същата фирма, която работи и в Полша, регистрирана е в канадска офшорна зона. А освен в България и Полша, се подвизава в Папуа Нова Гвинея.“ Първоизточник на статията може да се види тук

А какво се прави по въпроса ще попитате? Освен, че вече се събират подписи (самата подписка и всички допълнителни документи към нея се намират тук) колегите се опитват да внесат за разглеждане исканията за мораториум в парламентарните комисии по този въпрос. За съжаление това се отлага тъй като от съответните министерства не изпращат представители. Видео по въпроса тук

И тъй като вече от известно време следя тази тема, ще си позволя да си споделя и моите виждания по темата.

Шистовия газ е наистина една от алтернативите на вносния природен газ. При добиването му на местно ниво, цената на суровината би трябвало да се понижи и от това да спечелени икономиката. До тук добре, но каква е другата страна на монетата? Защо в страни като САЩ и Канада, където този тип газ се добива от години, се надига все по-голямо недоволство, последвано от постепенни забрани? Може би защото негативните страни превъзхождат позитивните? Ако това беше наистина една добра алтернатива, надали щяхме да виждаме такъв развой на събитията. Подобна е ситуацията и в Англия и Германия. Франция директно забранява добива и проучването със закон. В този контекст ми е малко трудно да повярвам на думите на министър Трайков, че добива на шистов газ ще е голямо благо за страната.

Какво означава тази световна тенденция за големите добивни компании? Или да спрат своята дейност и да изчезнат от сцената или да се пренасочат към страни, където законодателството е неясно и правителствата са податливи на влияние? Естествено, че второто! България се оказва прекрасна в това отношение – залежи на газ, управляващи лобисти готови да защитават интереса на този които плаща, бедно, непротестиращо и лесно манипулируемо население.

Гнуся се как може да имаме толкова продажби управници, които без капка свян лъжат и са готови да продадат държавата. „Това ще е добре за икономиката“ казват те. Глупости! Не виждам нито Еквадор, нито Нигерия (за тях се сещам в момента) да са станали процъфтяващи държави, понеже са разрешили на големите добивни компании да експлоатират природните им ресурси. Тези фирми показват гадното лице на капитализма – преследване на максимална печалба и потъпкване на всякакви човешки ценности по пътя. Да се вярва, че те ще дойдат и с дейността си ще помогнат на страната е безумно!

Господа и дами управляващи, как не ви е срам? Вие сте за Народен съд!

За финал, една от мъдростите на баба Ванга (да почива в мир):

„Всичкото скрито злато ще излезе на повърхността на Земята, но ще се скрие водата. Така е определено! Водата ще стане по-скъпа от черното злато, а един ден тя напълно ще изчезне. Ке дойде ден – в златни паници ке ядете и в медни чаши ке пиете, но вода нема да имате. Пчелите ще измрат. Млякото ще стане отровно. Ще затваряте вода в буркани.“

Шистов газ

Вашият коментар

Приятели,

Тъй като оригиналния вариант на статията беше написана набързо беше доста хаотична затова е необходима редакция.

Тъй като информацията не е малко и отнема време да се прегледа, ще опитам да нахвърля по-важните акценти тук. Не претендирам за изчерпателност, както и че съм експерт в областта, а чисто и просто човек обичащ страната си. Човек който много го боли какво са готови от алчността си да й причинят нейните управници.

За какво иде реч и защо ме плаши?

На първо място – какво е шистов газ и каква е процедурата му по извличане:

Шистовия газ е вид природен газ, който не се намира в газови „джобове“ като конвенционалния, а е затворен между шистови скали затова и начина му на добив е по-различен (подробен материал в Wikipedia, както и на сайта „Чиста България“). Технологията на добив се нарича хидрофракинг, фракинг, хидравлично разбиване, хидравличен удар и др. подобни термини. Самата технология започва с вертикален сондаж, който при достигане на слоя шистови скали преминава в хоризонтален. След което, неимоверно голямо количество от ценния ресурс вода се смесва със около 596 различни химикала и под силно налягане се впръсква в направения сондаж. Чрез този хидравличен удар шистовите скали се разбиват, газа се освобождава и заедно с впръсканата смес се изпомпва до повърхността. Там газа се отделя от сместта и се складира. Със сместта не е много ясно какво се прави – едни източници казват, че тя отново се използва, други че нова вода се смесва с химикалите. Две клипчета илюстриращи процеса: тук и тук а на тази страница интерактивно може да се проследи целия процес.

А защо ме плаши добива на шистов газ:

  • Използване на ужастно много вода – ресурс, които трябва да ценим, а не да пилеем, а камо ли да отравяме със голямо количество токсични химикали;
  • Технологията на добив и проучване е една и съща, така че тези които се опитват да ни убедят, че в проучването няма опасност, лъжат;
  • Доказно е, че добива на шистов газ предизвиква сеизмична нестабилност в регионите на добив;
  • Подпочвени води в близост до сондажите са застрашени от замърсяване с газ;
  • Два филма показващи, какво се случва с районите подложени на интензивен добив на шистов газ: Gasland (10 части със субтитри, а в Замунда го има като цял филм) и Fracking Hell;
  • Ако областите показани в Gasland са по-рядко населени, то при нас говорим за Добружда – нашата житница и люлка на Българската държава;

Какво се говори по медиите

Ами почти нищо. Когато се говори, то се набляга на аргументи, които определено ще спечелят хората – енергийна независимост от Русия, драстично падане на цената на газа, възраждане на много отрасли от химическата промишленост. Негативните аспекти на добива не се споменават, а протестите и хора, които целят да покажат другата страна на монетата се споменат по-скоро за отбиване на номера.

Други

Като цяло се планира в цялата Дунавска равнина да се проучва за находища на газ (обикновен и шистов). Освновното негодуване е срещу факта, че блока „Нови пазар“ е предоставен на небезизвестната „Шеврон“ – фирма съдена за груби и умишлени замърсявания на природата в различни страни. Други известни са канадската „Park Place Energy“ представители, на която звучат доста удовлетворени от концесията си в България в това клипче, както „Русгеоком БГ“ свързани в Овергаз и Газпром.

В сутрешния блок на ТВ+ на 14.11 бяха поканени представители на движението срещу добива. Аудио запис можете да чуете тук

Засега основния канал за информация за инакомислещите е Facebook групата срещу шистовия газ. Тъй като членовете и нарастнаха драстично в последно време се появиха и провокаторите, бълващи глупави теми или заяждащи се хората – все неща за отвличане на вниманието и енергията на хората. Като цяло някой от водещите фигури в групата са Мариана Христова, Борислав Сандов, Цвети Павлова и Ангел Славчев. На 14.09.2011 представители на групата се срещат с Бойко Борисов, Трайчо Трайков и Нона Караджова. Отзивите след срещата, написани от Ангел Славчев – един от присъстващите представители тук. По важните моменти в нея:

  • Нона Караджова по-скоро се оправдава със закона, вместо да приеме, че той има нужда от сериозно обновяване и да поеме инициатива той да бъде обновен;

Клипчето тук показва сондата в с. Рогозина, общ. Генерал Тошево.

Приятели, отново ви приканвам да следите Facebook групата понеже мненията и информацията се трупа сериозно. И въпреки, че и там започнаха да се появяват защитници на добива, е ясно че цялата потайност около темата не е на добро.

Притеснявам, че Дунавската равнина и по-специално Добруджа се представя на големите добивни компании като една хубава газова баница, от която за нас накрая ще остане само мазната тава, която ще трябва да четкаме дълго време докато се изчисти. Но разбира се тези земи, за какво ли друго стават освен за добив на газ…

Като за финал на този пост, искам да ви помоля да дойдете на протеста пред Министерски Съвет тази сряда (16.11) от 8:30 часа сутринта да покажем на господата министри, че ни пука за страната. Какво цели протеста?

  • Пълен мораториум над предстоящото проучване и най-вероятно експлоатиране на залежи от шистов газ на територията на страната;
  • Напълно преразглеждане и осъвременяване на нормативната база по този въпрос, като изрично със закон се забранява проучването и добива на шистов газ по установените до сега начини;
  • Опазване на Добруджа!

Каквото и да стане, нека направим каквото можем, за да можем с гордо вдигната глава да кажем „Аз направих каквото можах“!

Следва продължение…