Шистов газ – Защо съм против проучването и добива му

4 Коментари

Вчера беше първият протест за 2012 г. като разликите от минало годишните протести са поне 2:

1. За първи път се проведе по почти едно и също време в 12 града в България и в две европейски столици (Лондон и Копенхаген);

2. Бройката на хората сериозно се е увеличила. В София за първи път в живота си присъствам на толкова масов протест – по мое мнение поне 2000 човека ако не и повече.

(снимката е направена от балкона на Двореца срещу БНБ, а края на шествието не се вижда понеже беше до Шератон – фотограф Михаил Георгиев)

Та по този повод получих хубавият въпрос дали знам, защо съм против проучването и добива на шистов газ. Това, което следва може до известна степен да повтори с написаното в предишните ми статии, но все пак – поне ще е събрано на едно място.

  1. В медиите се опитва да се наложи идеята, че протестиращите са платени поддръжници на Газпром, опитващи се да опазят монополното му положение в доставките на газ за България. Аз мога да говоря за себе си и хората с които съм ходил по протестите и да заявя, че това е чиста проба лъжа. И силно се надявам това да се отнася и за останалите колеги.  Аз съм против всяка една фирма, която ще работи по удобни за тях и същевременно силно в ущърб на България условия (независимо дали е американска, руска, канадска, френска и т.н.)
  2. Относно техниката на добиване съм писал вече, но само на мен ли ми се струва ненормално да се хабят милиони литри вода, премесени със силно отровни химикали, вместо да се използват за консумация или напояване на земеделски земи? Освен това, какво ще стане с отровената вода след сондажите?
  3. Проучването само по себе си, първоначално не изглежда като лоша идея, тъй като ще се разбере дали имаме собствени източници на газ, които биха могли да ни направят по-независими и гъвкави в енергийната политика. Но, това е на теория. Поправете ме ако греша, но за мен „проучване“ се прави тогава когато човек незнае дали има или няма нещо. А когато се наложат от една страна очевидните амбиции на големи добивни фирми и разграфената вече Северна България на концесионни парцели, някак си ми е трудно да повярвам че тези хора всъщност незнаят дали под земята има или няма находища на газ.
  4. Безпристрастна информационна кампания за запознаване с темата липсва. В пространството се спуска единствено добре звучаща пропаганда и се дава думата на „експерти“ за които има съмнения, че получават хонорари от заинтересованите страни. Рядкост са истински журналистически изказвания като това на Калина Андролова.
  5. България няма специлисти в областта на шистовия газ. В такъв случай е нормално да покани чужди  за проучване и обучение, а след това да им плати хонорарите и да ги отпрати. В последствие изцяло български фирми, с български работници и специалисти да продължат с добива. Звучи логично нали, само дето това е на теория. Веднъж допуснати да стъпят в България, тези фирми надали ще си тръгнат толкова лесно (това трябва да се има в предвид на контекста от следващата точка).
  6. Постепенно негативните аспекти на хидрофракинга стават все по-очевидни и доказуеми – една след друга се обявяват забрани (различни щати в САЩ, Канада, Франция, Великобритания, Германия). Големите добивни компании са застрашени и се преориентират към страни, в които техниката е непозната, управляващите достатъчно корумпирани, а народа достатъчно наивен че да кълве на бляскавите им обещания.
  7. Големите добивни компании олицетворяват най-грозното от капитализма – алчността и стремежа към максимална печалба без никаква грижа за последиците. Последиците от работата на Chevron в Еквадор и Бразилия, на Shell в Нигерия са много добре известни, на какво основание може да сме сигурни, че и тук няма да последва същото? Помните ли какво каза Бойко на ЕРП-тата когато бяха сгафили лука „Кога дойдохте в България, кога станахте по-българи от българите?“ Така, че ако не им бъдат вързани добре ръцете и ако държавата не им диша във врата, те няма да се поколебаят да си действат както си знаят. Когато води към следващата точка – законът.
  8. България често е сравнявана със Швейцария на Балканите и единствената прилика за момента е, че повечето закони са като швейцарско сирене – дупка до дупка. Законът по тази тема не прави изключение – изключително стар и общ, визиращ добив на нефт и природен газ, без разграничения на различните видове газ и начина им на добив. Скрити зад разрешително за добив на природен газ, фирмите могат да си правят каквото искат без да дават допълнителн и обяснения. Наскоро ми попадна изказване на министър Караджова, което може да се обобщи като „не ме интересува чуждия опит, а българският закон“. И ако закона е пръчката, която може да бие лошо и да боли, то ако няма кой да я размахва, какъв е смисъла?
  9. Българските управляващи не милеят за народа си. За повечето от тях е ясно, че са на власт 4 години и след това си отиват. Като едни охранени патки с цел наедряване на дроба, те гледат как да се налапат или да си осигурят прехрана за идните години. Гонени фирми, слаб закон и управляващи готови да си затворят очите с цел лично облаготелестване – май взеха да се навръзват нещата…
  10. И докато в САЩ шистовия газ се добива в слабо населени и безпереспективни райони, то в България става въпрос за Добруджа – най-ценното ни след изгубената след воините Тракия (Беломорската й част).
  11. Ако се стигне до добив, съм убеден че за чуждите фирмите ще остане мекото на хляба, маслото и меда, а за България трохите и някоя друга суха кора. Това до известна степен бих го оправдал ако добив би се извършвал от изцяло от български фирми, така че един ден да кажем „съсипахме Добруджа ама 30 години газа беше адски евтин, а даже и изнасяхме и държавата забогатя сериозно“.

В текущото състояние на страната и света, шистовия газ си е една своеобразна Кутия на Пандора, а проучването за наличието му е нейното отваряне. Наречете ме страхливец, но аз съм против отварянето й за момента. Не, аз не съм еколог, геолог или специалист по темата – аз съм просто човек, които е отвратен от този потенциален сценарии и казва: НЕ, на шистовия газ!

Advertisements

Шистов газ

Вашият коментар

Приятели,

Тъй като оригиналния вариант на статията беше написана набързо беше доста хаотична затова е необходима редакция.

Тъй като информацията не е малко и отнема време да се прегледа, ще опитам да нахвърля по-важните акценти тук. Не претендирам за изчерпателност, както и че съм експерт в областта, а чисто и просто човек обичащ страната си. Човек който много го боли какво са готови от алчността си да й причинят нейните управници.

За какво иде реч и защо ме плаши?

На първо място – какво е шистов газ и каква е процедурата му по извличане:

Шистовия газ е вид природен газ, който не се намира в газови „джобове“ като конвенционалния, а е затворен между шистови скали затова и начина му на добив е по-различен (подробен материал в Wikipedia, както и на сайта „Чиста България“). Технологията на добив се нарича хидрофракинг, фракинг, хидравлично разбиване, хидравличен удар и др. подобни термини. Самата технология започва с вертикален сондаж, който при достигане на слоя шистови скали преминава в хоризонтален. След което, неимоверно голямо количество от ценния ресурс вода се смесва със около 596 различни химикала и под силно налягане се впръсква в направения сондаж. Чрез този хидравличен удар шистовите скали се разбиват, газа се освобождава и заедно с впръсканата смес се изпомпва до повърхността. Там газа се отделя от сместта и се складира. Със сместта не е много ясно какво се прави – едни източници казват, че тя отново се използва, други че нова вода се смесва с химикалите. Две клипчета илюстриращи процеса: тук и тук а на тази страница интерактивно може да се проследи целия процес.

А защо ме плаши добива на шистов газ:

  • Използване на ужастно много вода – ресурс, които трябва да ценим, а не да пилеем, а камо ли да отравяме със голямо количество токсични химикали;
  • Технологията на добив и проучване е една и съща, така че тези които се опитват да ни убедят, че в проучването няма опасност, лъжат;
  • Доказно е, че добива на шистов газ предизвиква сеизмична нестабилност в регионите на добив;
  • Подпочвени води в близост до сондажите са застрашени от замърсяване с газ;
  • Два филма показващи, какво се случва с районите подложени на интензивен добив на шистов газ: Gasland (10 части със субтитри, а в Замунда го има като цял филм) и Fracking Hell;
  • Ако областите показани в Gasland са по-рядко населени, то при нас говорим за Добружда – нашата житница и люлка на Българската държава;

Какво се говори по медиите

Ами почти нищо. Когато се говори, то се набляга на аргументи, които определено ще спечелят хората – енергийна независимост от Русия, драстично падане на цената на газа, възраждане на много отрасли от химическата промишленост. Негативните аспекти на добива не се споменават, а протестите и хора, които целят да покажат другата страна на монетата се споменат по-скоро за отбиване на номера.

Други

Като цяло се планира в цялата Дунавска равнина да се проучва за находища на газ (обикновен и шистов). Освновното негодуване е срещу факта, че блока „Нови пазар“ е предоставен на небезизвестната „Шеврон“ – фирма съдена за груби и умишлени замърсявания на природата в различни страни. Други известни са канадската „Park Place Energy“ представители, на която звучат доста удовлетворени от концесията си в България в това клипче, както „Русгеоком БГ“ свързани в Овергаз и Газпром.

В сутрешния блок на ТВ+ на 14.11 бяха поканени представители на движението срещу добива. Аудио запис можете да чуете тук

Засега основния канал за информация за инакомислещите е Facebook групата срещу шистовия газ. Тъй като членовете и нарастнаха драстично в последно време се появиха и провокаторите, бълващи глупави теми или заяждащи се хората – все неща за отвличане на вниманието и енергията на хората. Като цяло някой от водещите фигури в групата са Мариана Христова, Борислав Сандов, Цвети Павлова и Ангел Славчев. На 14.09.2011 представители на групата се срещат с Бойко Борисов, Трайчо Трайков и Нона Караджова. Отзивите след срещата, написани от Ангел Славчев – един от присъстващите представители тук. По важните моменти в нея:

  • Нона Караджова по-скоро се оправдава със закона, вместо да приеме, че той има нужда от сериозно обновяване и да поеме инициатива той да бъде обновен;

Клипчето тук показва сондата в с. Рогозина, общ. Генерал Тошево.

Приятели, отново ви приканвам да следите Facebook групата понеже мненията и информацията се трупа сериозно. И въпреки, че и там започнаха да се появяват защитници на добива, е ясно че цялата потайност около темата не е на добро.

Притеснявам, че Дунавската равнина и по-специално Добруджа се представя на големите добивни компании като една хубава газова баница, от която за нас накрая ще остане само мазната тава, която ще трябва да четкаме дълго време докато се изчисти. Но разбира се тези земи, за какво ли друго стават освен за добив на газ…

Като за финал на този пост, искам да ви помоля да дойдете на протеста пред Министерски Съвет тази сряда (16.11) от 8:30 часа сутринта да покажем на господата министри, че ни пука за страната. Какво цели протеста?

  • Пълен мораториум над предстоящото проучване и най-вероятно експлоатиране на залежи от шистов газ на територията на страната;
  • Напълно преразглеждане и осъвременяване на нормативната база по този въпрос, като изрично със закон се забранява проучването и добива на шистов газ по установените до сега начини;
  • Опазване на Добруджа!

Каквото и да стане, нека направим каквото можем, за да можем с гордо вдигната глава да кажем „Аз направих каквото можах“!

Следва продължение…